Феминистки с камшици

Крайно интелектуално изказване от известен български интелектуалец:

Материализмът на жените ли е главният препъни камък?
Не мога да говоря от името на всички мъже. Някои обичат да ги бият с камшик, да ги бодат с шипове, да ги разхождат на четири крака с верига на шията и да им викат Шаро. Останалите, които не обичаме, не харесваме и феминизма, и крайно скучната еманципация. От страх, че ще ни се наложи да се еманципираме и ние. Не искам да се еманципирам. Не искам бодлива жена, която вдига глупави лозунги. Искам да е обла, женствена, да се глези без да става лигава, да е дяволита и лукава, без да е подла, да мърка, когато е време за мъркане и да съска, когато се налага. Искам да се хвърля към леглото като към олтар и да иска същото от мен. В рамките на отношенията „мъж-жена” тя да е по-изобретателната, по-напредничавата, по-креативната. Само да не го натяква, нали е и по-деликатната? При всички случаи силата е на нейна страна. Който си мисли обратното, е глупак. Силата обаче е оръжие. Трябва много да се внимава, ако внезапно прозреш, че партньорът ти е луд с картечница.

Виктор Пасков пред Лилия Стамболова от ЕВА.

Много е страшна еманципацията. Еманципираните жени бият мъжете си с камшик и им викат Шаро.

via Милена Фучеджиева

Черта на стената

Комисията за Защита срещу Дискриминацията е внесла препоръка до Народното Събрание и Министър Председателя за промени в Семейния Кодекс. Според Комисията, трябва да се променят текстовете от документа, които гласят, че „Бракът е доброволно съжителство между мъж и жена” и, че „Фактическо съжителство между мъж и жена има правно значение”. Основанието за исканата промяна е, че тези текстове в Семейния Кодекс са дискриминационни на признак сексуална ориентация и семейно положение и като такива, трябва да бъдат промени, така че да включват и представители на еднополови двойки.

Айде сега всички да драснем по една черта на стената, защото напоследък рядко чуваме за случаи, в които някоя държавна агенция е предпочела да се отнесе отговорно към работата си.

Via Мъдрите Момичета и Cybercracker.

Границите на политическата сатира

Вчера излезе последният брой на New Yorker с корица, изобразяваща Барак Обама, облечен като ислямски фундаменталист и съпругата му Мишел, като Черна Пантера, с AK-47 на гърба си. Двамата са в Овалния Кабинет на Белия Дом, а на стената виси портрет на Осама Бен Ладен.


Интернет е гръмнал по случая. Навсякъде всички говорят за въпросната корица. Толкова много, че от New Yorker чак тръгнаха да дават обяснения, което не им е особено привично.

Според главния редактор на списанието, Дейвид Ремник, карикатурата очевидно е политическа сатира. Корицата не е сатирично представяне на семейство Обама, а е сатирично представяне на изкривените представи и предразсъдъци относно Обама. От списанието разчитат на интелигентноста на читателите си и вярват, че те ще интерпретират корицата по начина, по който е замислена.

Навсякъде, където се говори за въпросната корица, обаче, гъмжи от гневни коментари, защото много хора смятат, че корицата е 1) глупава, 2) обидна и 3) опасна. Ако до момента е ставало въпрос за някакви откъслечни предразсъдъци, обиди и чисти лъжи относно Обама, сега вече цялата тази помия е подкрепена и от визуален образ, който обобщава всичките глупости, ясно и точно.

Възможностите за това как би могла да се използва тази картинка от хората, които тъй или иначе правят всичко, което е по силите им, за да подкопаят имиджа и авторитета на Обама са просто неограничени. На кой му пука, че корицата е била замислена като политическа сатира?! Тя е такава само в конктекста на списанието. Това, което либералите от New Yorker намират за сатира е нещо, в което много хора от другия край на политическия сектор вярват.

Ако обърнем поглед и обратно към България, корицата поне на мен ми напомня на ОНАЗИ карикатура в Капитал от 28-ми юни, коментар на събитията преди гей прайда в София, в която бедно момченце е разкъсвано от патриарх от Българската Православна Църква и Дявола, облечен като травестит.

Знам, че тази тема е доста дълбока. До къде достигат границите на политическата сатира и от къде започва безвкусицата? Какви са отговорностите на едно влиятелно издание: спрямо свободата на словото, спрямо артистичната изява, спрямо тиражите и рекламодателите, и спрямо човешкото достойнство? Кое е по-важно: намерението на автора или начина, по който неговото произведение се възприема от масите?

Кажете какво мислите.

Една лоша и една ъхъ-ъхъ добра новина

От Дневник научавам за огромно проучване сред учениците и студентите от Европоейския съюз, според което [б]ългарските и румънските ученици на 15-годишна възраст имат най-големи трудности при четене, разбиране и интерпретиране на текст сред връстниците им в държавите от ЕС.

Кофти.

Хубавата новина е, че България е на второ място по брой момичета в математически и технологични специалности/паралелки. У нас процента момичета в математическите и tech-специалностите е 41.2% от общия брой ученици, което е ДОСТА високо, сравнено с подобни показатели в глобален мащаб.

***

Не знам дали има смисъл да се гордеем от това, че има момичета в техническите училища, при положение, че образованието, което получават всички български ученици тъй или иначе е сред най-лошите в Европа. Някак странно позната ми се вижда тази картинка. На хартия всичко е наред. А на практика... по-добре не питай.

Популизъм и анти-интелектуалстване

Докато наваксвам пропуснатото от блогосферата в последната седмица, попаднах на следната чуденка в блога на Иван Бедров:

Гледам изявите на Бойко Борисов и един въпрос изникна у мен: Когато утре стане министър-председател, кой ще му е виновен за всичко?

Смея се на глас и се чудя, в същия ред на мисли, колко ли ще ни осъкати евтиния политически популизъм, на който вече малко или повече всички сме жертви. Нямам нищо против някой да си прави евтинки кампанийки на гърба на простолюдието, това не е уникално български патент. Но дълбоко ме тревожи факта, че простоватото тълкувание на нещата започва масово да се възприема за единствен метод на анализ, а всякакви опити за по-задълбочена дискусия се усмива като показно интелектуалстване.

---

Езика, на който общуваме не е просто думи. Думите, които използваме отразяват културата и нагласите на съответното общество. Те не просто назовават. Думите разделят, рушат, нараняват. И призивът да се използват едни думи, а не други и въобще като цяло да сме внимателни относно начина, по който се изразяваме не е крайна политическа коректност. Това е уважение към достойнството на останалите.

Нормалното не е такова от само себе си. Нормалното се създава. И се променя.

Социалната и политическата роля на отделни хора, както и на групи от индивиди е обусловена от историческия контекст и от желанието на всички нас да участваме в нейното дефиниране.

Традициите и ценностите са флудни. Преминават от една форма в друга и обратно. Модифицират се, развиват се. Някои от тях напълно изчезват, за да направят място на други.

---

Обаче в България не е модерно да се говори за тези неща. Модерно е да си анти-интелектуалец. Да си силен. Да имаш власт. Да бъдеш влиятелен. Хората да искат да пият бира с теб. Да ти се възхищават колко си отворен. Модерно да е се присмиваш на "наивните" опити на някой да разсъждава по теми, които надхвърлят собствения му интерес. Ако не разбираш аргументи, просто ги отхвърляш и обвиняваш автора им, че търси под вола теле. И така.

От всичките неща, които можехме да възприемем от американските ни съюзници... избираме да възприемем анти-интелектуалстването. А! И лошите reality формати по телевизията.

Но те май са признак на един и същи феномен.

Чудя се за медиите

Във вторник вечерта в 21.30, ще участвам в предаването АЛАРМА по програма Христо Ботев на БНР. С Ася Чанева ще коментираме събитията преди, около и по време на гей прайд парада. Освен очевидните неща, на мен много ми се иска да поговорим за ролята на медиите в случая.

В България хората не са свикнали да говорят за ЛГБТ проблеми. Така е, факт. Без значение дали сме ПРО или АНТИ, ние за такива неща не си говорим. Не сме информирани, не сме научени, не знаем как.

Кампанията на Расате и Ко, артикулира една проста, но разбираема АНТИ-ЛГБТ позиция. Много хора не я приеха, но не я и отхвърлиха, защото в общественото пространство не й се противопостави аналогично проста и разбираема ПРО-ЛГБТ позиция. Всички бяхме толкова ангажирани с опитите си да надвикаме Расате и да го накараме да ни излуша, че не успяхме да кажем в две изречения, на прост български език какви са тия хора и за какво се борят.

Не знам къде изчезнаха политолозите, медийните експерти, представителите на парламентарно представените формации, представителите на НПО-та, гей-селебритата и въобще съзнателните български граждани, че почти нищо не казаха по темата. Аз имам две предположения. Едното е, че са се били скрили някъде доста далече и не са искали да вземат отношение по темата, защото не са знаели какво аджеба да кажат. А другото е, че журналистите не са си направили труда да ги потърсят за мнение и са предпочели да минат тънко, правейки си репортажите по прес-съобщенията от БТА. Предполагам... и в двете има някаква доза истина.

Че трябва да се говори много и още, и още за правата и проблемите на ЛГБТ общноста е ясно. Преди да започнем да говорим по същество, обаче, трябва да си изчистим термините и да поставим някаква рамка на разговора. А това нещо няма кой да го направи за нас, освен медиите.

Пък ние, с блоговете, ще помагаме кой с каквото може. То се е видяло. ;)

Пост-прайд

Ако получавате всичката си информация от по-големите осведомителни канали, ще останете с впечатление, че вчеращния Гей Прайд Парад е бил голямо меле. А това съвсем не беше така.

- На парада имаше МНОГО хора. Четох "репортажи", че били присъствали само 50-ина гейове, а останалите били националисти и журналисти. Не знам как журналистите разбраха кой е гей и кой не е гей, сигурно имат много добре развит гей-дар, но определено имаше много повече хора. Моста, от където тръгвахме, беше пълен. Нашата група беше сравнително напред, но като обърнехме поглед назад не виждахме края на колоната...така че може би някой трябва да потърси по-акуратна цифра за броя на участниците. В едно от интервютата, които гледах с Аксиния Генчева, тя каза, че на първия гей прайд в Ирландия е имало 5 човека. Което ме кара да се чувствам горда, че все пак не сме съвсем в точка 0.

- Хората, които участваха в парада бяха от всякакви полове, сексуална ориентация и т.н.. Имаше гей-двойки с децата си, хетеро-двойки с децата си, възрастни мъже и жени, които участваха в парада от съпричастност, доста хора от други държави.

- Като цяло хората се страхуваха и бяха доста напрегнати през цялото време, заради бомбичките и моллотовките, но въпреки това се чувстваха защитени и стриктно изпълняваха инструкциите на полицаите.

- Имаше подвиквания и провокации отстрани. Но те бяха по-скоро изключения от общата реакция на любопитство, изненада и може би объркване у случайните минувачи. Много хора се спряха да погледат. Много от тях махаха на участниците в парада, усмихваха се и изразяваха подкрепата си.

- Без да говоря от чуждо име, стори ми се, че хората, участващи в парада имаха усещането, че каузата, която подкрепят и начина, по който го правят е наистина нещо голямо и важно. Всичко около мен казаха, че догодина задължително ще се включат отново.

Това, което очаквам да се случи тази седмица е да разберем малко по-подробно:

- Какви мерки ще се вземат срещу кампаниите на ултра националиститите?
- По какъв начин ще се реагира срещу агресивните типажи от парада, така че виновните да си получат заслуженото, но без да се създават условия за търсене на отмъщение?
- Какъв коментар ще даде Комисията за Защита срещу Дискриминацията?
- Кои български политици ще заемат някаква достойна позиция по случая? Защото Станишевото изказване е голяма излагация и съм убедена, че след въпросното изказване някой в ЕС пак си е викал Ново 20 от България
- Коя печатна медия ще има доблеста да направи наистина добър сериозен анализ на значимоста на това събитие?

Защото то наистина е изключително значимо.

Адмирации за re:tv за последователното отразяване на събитието и за това, че бяха единствената трибуна, където през изминалата седмица се чуха и разумни мнения по темата.

Бойко Борис разреши Гей Прайда, все пак.

Цитирам съобщението от сайта на ДЖЕМИНИ:

Съгласно последната заповед на Кмета на София, Ви очакваме в 16:30 на Моста на влюбените, зад НДК.

Колоната на шествието ще се движи по десния тротоар на обявения и съгласуван със Столична община маршрут. Призоваваме участниците да не отговарят на провокации, да не предизвикват опонентите и да не участват в конфронтация. Съветваме участниците да не се отделят от колоната на шествието, за да не се излагат на допълнителен риск и да не създават предпоставки за нарушаване на обществения ред. Колоната на шествието ще се движи единствено по пешеходните алеи и тротоара, без да спира свободното движение на МПС.

Мероприятието е съгласувано и със Столична дирекция Полиция, като охранителна полиция ще съпровожда колоната по целия маршрут. Шествието е медицински обезпечено с линейка на Клиники „Торакс”.

Изразяме благодарност към Кмета Борисов и Столична община за постигнатият консенсус и проявено разбиране към организаторите.

Промяната в решението на Столичния Общински Съвет е преди всичко победа на закона и реда. Поздрави на всички, които не останаха безучастни и направиха всичко възможно да не се променя смисъла на събитието.

Без значение дали до момента сте вземали отношение в горещите дебати по темата тази седмица, би трябвало да се радвате, че в крайна сметка в България вече се случва някакъв граждански дебат, а институциите и политиците (макар и със само по едно ухо) се вслушват в гласовете на избирателите.

Ако желаете да се присъедините към групата от Openly Feminist и заедно да отидем на парада, пишете ми мейл на openlyfeminist [at] gmail [dot] com, за да ви къже къде и кога ще се събираме.

Петровите пости и Хари Потър

Абе, хора, не знам вие как сте..., но на мен вече взе да ми става ама МНОГО смешно.

Днес агенция Focus News съобщава за писмо от Патриарх Максим в протест срещу гей парада, в което се споменава:

Изживявайки последованието на Петровия пост и очаквайки отново идването на трите чудотворни икони, пред които всеки православен християнин ще изпроси помощта и закрилата на Божията майка, ние сме принудени да бъдем свидетели на това безчинно и нечестиво сборище, което ще наблюдават и деца

То не е хубаво да се говори така, ама... не е ли някак любопитно, че в последните няколко години, Българската Православна Църква е заела най-активна позиция по точно два обществено интересни теми.

Днес, както коментира Никола Петков от Focus News, църквата обяви, че гей парада е несъвместим с Петровите пости.

А преди две години призова децата да не четат Хари Потър, защото книгата подтиква към магьосничество и игра с дявола.

Решения и задължения

От блога на Пейо Попов:

За мен не подлежи на обсъждане дали на една обществена група трявба да бъде дадено право да демонстрира различността или недоволството си. Притеснява ме невъзможността да бъде оспорено решението на кмета за промяна на мястото на провеждан митинг или манифестация. Както се случи и с протеста за торентите, така толкова обсъждания гей-парад бе пратен в гората. Още повече когато първоначално маршрутът е бил одобрен и промяната е аргументирана с признание, че силите за опазване на реда не могат да се справят със задълженията си. Редът за взимане на решения по Закона за събранията, митингите и манифестациите трябва да бъде променен.

Много добре казано.